ВЕЛИКИ БОЖЕ

1. Велики Боже гледам световете
Създадени от Твоята ръка;
Кога се взирам в Твоите творени’я
Що с мъдрост управляваш всякога.

Тогаз с възторг, извиквам Боже мой /2
Велик си Ти, велик си Ти. /

2. Щом вдигна поглед към простора звезден
С безбройните, светящи светила
И денем видя слънчев лъч небесен
Разливащ вредом чудна светлина.

Тогаз с възторг, извиквам Боже мой /2
Велик си Ти, велик си Ти. /

3. Когато в Словото Твое прочитам
За Твоите велики чудеса
И как народа, Свой си ръководил
Наказвал, но и любил всякога.

Тогаз с възторг, извиквам Боже мой /2
Велик си Ти, велик си Ти. /

4. Кога Спасителя с любов и милост
Съзра всред бедност и всред нищета,
Кога Го видя пак на кръста с горест
Разпнат за греховете на света.

Тогаз с възторг, извиквам Боже мой /2
Велик си Ти, велик си Ти. /

ВЕЛИК СИ ТИ

1. Когато вдигам поглед към небето
създадено от Твоята ръка,
лъчите светли блеснали в морето
луната и звездите във нощта.

Пр. Тогаз издигам в песен своя глас:
„Велик Си Ти, могъщ Си Ти.“

2. Когато скитам през гори зелени
и слушам птичи песни във захлас,
рекички и поточета игриви
говорят на ветреца с нежен глас.

Пр. Отново пее моето сърце:
„Велик Си Ти, любящ Си Ти.“

3. Но колко чудно Царят на всемира
смири се и на кръст за мен умря,
да ми дари спасение, закрила
и пълно щастие във вечността.

Пр. И там ще хваля вечно моя Бог:
„Велик Си Ти, велик Си Ти.“